От доста време си мисля за чувството за вина. Години наред не можех да определя какво точно е това усещане. Не е съвсем гняв, нито тъга, нито съжаление, а някаква странна смесица от трите. Да не забравяме и страха. Изпитвам вина, когато не рисувам. Изпитвам вина, когато не прекарвам достатъчно време с родителите си. Изпитвам вина, когато не вдигам телефона на приятели. А после и когато забравя да върна обаждането. Понякога дори когато най-накрая седна да рисувам, се чувствам