За вината, творческата воля и отговорността да бъдем себе си

От доста време си мисля за чувството за вина.

Години наред не можех да определя какво точно е това усещане. Не е съвсем гняв, нито тъга, нито съжаление, а някаква странна смесица от трите. Да не забравяме и страха.

Изпитвам вина, когато не рисувам. Изпитвам вина, когато не прекарвам достатъчно време с родителите си. Изпитвам вина, когато не вдигам телефона на приятели. А после и когато забравя да върна обаждането. Понякога дори когато най-накрая седна да рисувам, се чувствам виновна за всички останали неща, които бих могла или би трябвало да правя вместо това.

Изглежда, винаги има за какво да се чувствам виновна.

Докато това лято не открих Ото Ранк.

Първоначално ме привлече книгата му „Изкуство и художник“ (Art and Artist) и по-специално идеята, че чрез създаването на изкуство се опитваме да постигнем своеобразно безсмъртие.

Че онова, което създаваме, може да продължи да съществува дълго след като нас вече ни няма. И че това ни носи известно успокоение - все пак ние, художниците, сме си доста тревожни същества. :)

Естествено, тази идея породи цял куп нови въпроси. Но това е друга тема.

Докато чаках книгата да пристигне, поръчах още две негови книги. Едната беше „Истина и реалност“ (Truth and Reality).

Трябва да призная, че езикът се оказа доста сложен за нивото ми на английски. А и самият Ранк има склонност да се изразява доста многословно. Но с малко помощ от изкуствения интелект и след като препрочитах някои изречения по пет пъти, мисля, че в крайна сметка успях да схвана поне същността на идеите му.

И една от тях особено силно ме заинтригува: връзката между творческата воля, чувството за вина и отговорността да се изградим като индивиди.

Вината да избираш

Ранк изследва конфликта между индивидуалната ни воля и потребността ни да принадлежим.

Искаме да правим собствени избори, да следваме желанията си и да определяме посоката на живота си, но същевременно искаме да бъдем обичани, приемани и свързани с другите.

А понякога тези потребности си противоречат. Всеки избор, който правим, означава да се откажем от друга възможност.

Ако избера да прекарам следобеда в рисуване, може би няма да посетя родителите си. Ако вдигна телефона, може да прекъсна работата, в която най-накрая съм успяла да се потопя.

Невинаги съществува идеален избор, който да удовлетворява всички, включително и самите нас.

Това, което ми се стори особено интересно в разсъжденията на Ранк, е, че чувството за вина невинаги означава, че сме направили нещо нередно. То може да възникне и когато отстояваме собствената си воля, когато се освободим от чуждите очаквания, но и поемаме отговорност за решенията си.

Да проявяваме творческата си воля означава да приемем, че не можем да изживеем всички потенциални животи, да отговорим на всички очаквания или да избегнем разочарованието на всички около нас.

Трябва да избираме. А след това да поемем отговорност за избора си.

Отговорността не е същото като вината

Напоследък размишлявам и върху разликата между това да поемам отговорност за собствените си решения и това да се чувствам отговорна за начина, по който другите ги приемат.

Ако реша да прекарам един следобед в рисуване, вместо да отговоря на телефона, някой може да се почувства разочарован. Мога да разбера разочарованието му, но означава ли това автоматично, че съм направила нещо нередно? И ако непрекъснато вземам решения с цел да не разочаровам другите, какво се случва с нещата, които самата аз искам да създам?

Разбира се, чувството за вина понякога има своята функция. То може да ни подсказва, че сме наранили някого, пренебрегнали сме действително задължение или сме постъпили против собствените си ценности, но може би не всяко неприятно усещане трябва да приемаме като доказателство, че сме сгрешили.

Понякога вината ни насочва към нещо, което трябва да поправим. Друг път тя може да отразява очакване за нещо, което никога съзнателно не сме се съгласявали да изпълним.

Да поемем отговорност за живота си не означава да поемем отговорност за всяка емоционална реакция на другите към начина, по който го живеем или решенията, които взимаме.

И има още една неудобна истина - дори когато избираме да удовлетворим нечии чужди очаквания, ние отново правим избор.

Може да успеем да не разочароваме другия, но в крайна сметка да разочароваме себе си.

Всички ние създаваме

Обикновено свързваме творчеството с художници, писатели и музиканти.

Но творчество е и самият акт на създаване на собствения ни живот.

Всеки път, когато поставяме под въпрос старо убеждение, определяме лична граница, променяме посоката или вземаме решение, което отразява собствените ни ценности, не създаваме ли нещо?

Не непременно произведение на изкуството, а начин на живот.

Това е моята собствена интерпретация на въпроса с творческата воля при Ранк и именно тази част от философията му ми е най-близка.

Като художник знам, че създаването на нещо често означава да се откажа от първоначалните си очаквания. Творбата се променя, появяват се неочаквани възможности и трябва да реша дали да ги последвам. Животът не ми изглежда много по-различен.

Започваме с определени представи за това кои сме и какво се очаква от нас. После обстоятелствата се променят. Ние се променяме.

Понякога нещата, които някога сме смятали за съществени, вече нямат място в живота ни.

И трябва да решим какво да запазим, от какво да се откажем и какво да създадем след това.

Може би най-продължителният ни творчески проект сме самите ние.

Как да приложим всичко това на практика?

Не мисля, че е достатъчно просто да разберем една идея. Интересува ме как тя би могла действително да промени начина, по който живеем. Затова ето пет неща, върху които сичитам, че си струва да помислим по-съзнателно.

1. Попитайте се: Наистина ли направих нещо нередно?

Следващия път, когато изпитате вина, опитайте се да установите какво е предизвикало това чувство. Нарушихте ли обещание? Наранихте ли някого? Пренебрегнахте ли нещо, което искрено смятате за своя отговорност? Или просто направихте избор, който може да не се хареса на някого?

Това са много различни ситуации. Ако действително сте постъпили неправилно, може би е необходимо да се извините или да промените поведението си, но ако просто не сте отговорили на нечие очакване, решението невинаги е да промените избора си.

Не всяко усещане за вина изисква извинение.

2. Осъзнайте, че всяко „да“ означава и „не“

Разполагаме с ограничено време и енергия. Да кажем „да“ на едно нещо неизбежно означава да кажем „не“ на друго. Преди да поемете поредния ангажимент, попитайте се:

На какво казвам „не“, когато казвам „да“ на това?

Понякога отговорът е почивката. Понякога е времето с хората, които обичаме. А понякога е творческата работа, която отлагаме от месеци. Когато осъзнаваме какво жертваме с дадено решение, може би ще започнем да избираме по-съзнателно.

3. Разграничете собствените си ценности от очакванията на другите

Опитайте да опишете три неща, които са истински важни за вас.

Не това, което смятате, че би трябвало да е важно. Не това, което би ви накарало да изглеждате отговорни, успешни или щедри. Това, което действително има значение за вас. След това погледнете как сте прекарали времето си през последната седмица.

Отразяват ли изборите ви тези ценности?

Ако не, може би въпросът не е как да станете по-продуктивни, а как да доближите ежедневните си решения до живота, който искате да живеете.

4. Упражнявайте се да разочаровате хората с доброта

Това е особено трудно. Често си представяме, че поставянето на лична граница изисква дълго обяснение или оправдание. Но понякога е достатъчен прост и уважителен отговор.

Днес няма да мога.

Имам нужда от малко време, в което никой да не ме прекъсва.

Ще се радвам да се видим, но нека уговорим друг ден.

Можем да бъдем внимателни и съобразителни, без да сме постоянно на разположение.

И можем да признаем разочарованието на другия, без автоматично да приемаме, че сме длъжни да го променим.

5. Приемете, че няма идеален избор

Често прекарваме толкова много време в опити да вземем правилното решение, че забравяме, че повечето избори са неминуемо свързани с несигурен резултат. Може да няма вариант, който да удовлетворява всички, да ни спести всяко съжаление и да гарантира добър резултат.

Понякога просто трябва да изберем въз основа на това, което знаем, да приемем последствията и да коригираме посоката по пътя. Точно както когато рисуваме картина. Правиш една линия. Поглеждаш я. Отговаряш с друга. И постепенно нещо започва да придобива форма.

Незавършващият процес

Все още се опитвам да разбера Ранк и със сигурност не твърдя, че съм разгадала сложната връзка между вината, свободата и отговорността. Но идеите му ми дадоха различна гледна точка към това чувство, което нося от много време. Може би вината невинаги е нещо, от което трябва да се освободим. Дори не мисля, че това е напълно възможно. Понякога просто трябва да я разгледаме по-внимателно.

Какво се опитва да ни каже?

Постъпили ли сме против собствените си ценности, или просто ни е неудобно да приемем последствията от собствените си решения?

А да се превърнем в себе си не означава да достигнем до някаква окончателна, съвършена версия на личността си. Означава да продължаваме да избираме, да задаваме въпроси, да се променяме и да поемаме отговорност за живота, който създаваме.

Ами ако вината, която понякога изпитваме, когато избираме собствения си път, не означава непременно, че правим нещо грешно, а е част от неудобния процес на превръщането ни в самите себе си?

Нямам окончателен отговор. Но ми харесва възможността творчеството да не е запазена територия само за хората на изкуството. Вярвам, че всички сме творци по свой начин, а материалът, с който работим, е собственият ни живот.

И може би най-важното, което създаваме, не е онова, което ще оставим след себе си, а животът, който действително живеем.