ТИ СИ ЧАСТ ОТ КАРТИНАТА
Картината е въпрос. Зрителят е част от отговора.
Ами ако изкуството има нужда от теб?
Случвало ли ти се е да застанеш пред произведение на изкуството и да си помислиш:
„Не го разбирам“?
Може би си се чудил какво се опитва да каже художникът. Дали има някакво скрито послание, което трябва да откриеш, или нещо, което всички останали сякаш разбират, само ти не.
Но какво, ако задаваш грешния въпрос?
Ами ако преживяването на изкуството не се състои в това да разгадаеш какво е искал да каже художникът, а да откриеш какво се случва, когато ти самият се срещнеш с творбата?
Нека ти обясня защо напоследък мисля за това.
Когато започвам нова рисунка, рядко знам в какво ще се превърне тя. Не тръгвам с конкретно послание или история. Една линия води към друга, появяват се фигури, развиват се различни форми и постепенно нещо започва да придобива облик.
Разбира се, в този процес неизбежно присъстват собствените ми спомени, емоции и преживявания, дори когато не мисля съзнателно за тях.
Но после се случва нещо интересно.
Появяваш се ти.
Заставаш пред готовата рисунка или картина и носиш със себе си един съвсем различен свят.
Фигура, която съм нарисувала без конкретен замисъл, може да ти напомни за някого, когото познаваш. Някакъв мотив, който на мен ми е бил интересен чисто визуално, може да те накара да се почувстваш притиснат, успокоен или странно уютно, сякаш си си у дома.
Може дори да забележиш нещо, за което аз самата не съм подозирала, че присъства там. (Случва се по-често, отколкото предполагаш.)
И някъде между това, което аз съм създала, и онова, което ти виждаш, се ражда нещо ново.
Тогава на кого принадлежи смисълът на едно произведение?
На мен, защото съм го създала?
На теб, защото ти го преживяваш?
Или смисълът се ражда някъде между нас?
Философът Джон Дюи разглежда този въпрос в книгата си „Изкуството като преживяване“ (Art as Experience). Според него изкуството не е просто обект, който гледаме, а нещо, което активно преживяваме.
Тази идея ми е изключително интересна, защото променя ролята на зрителя.
Ти не стоиш просто пред едно завършено послание, опитвайки се да разгадаеш значението му.
Ти участваш в преживяване, което без теб не би могло да се случи по съвсем същия начин.
Твоите спомени, въображение, внимание и чувства влияят върху това, което откриваш.
Разбира се, самото произведение има значение. Неговите линии, цветове, форми и композиция ти дават нещо, на което да откликнеш. А когато научиш повече за намеренията на художника, пред теб могат да се открият още възможности за разбиране.
Но не е нужно да знаеш всичко за едно произведение, за да почувстваш връзка с него.
Може би разпознаваш чувство, което не можеш да обясниш. Може би нещо те кара да се чувстваш неудобно. А може би просто ти е приятно да проследиш една линия и да видиш накъде ще те отведе.
Затова следващия път, когато застанеш пред произведение на изкуството, не се тревожи толкова дали го разбираш. Вместо това прояви любопитство към онова, което се случва, когато се срещнеш с него.
Какво забелязвам? Какво чувствам? За какво ми напомня това?
Защото изкуството невинаги е послание, което чака да бъде разтълкувано правилно.
Понякога то е място за среща между два различни свята.
И единият от тези светове е твоят.
Ти не си страничен наблюдател на това преживяване. Ти си част от онова, което го прави възможно.
А може би изкуството не е толкова различно от самия живот.
Всички гледаме един и същи свят през различни очи, носейки със себе си собствените си спомени, преживявания и начини да разбираме случващото се.
Срещаме хора, попадаме в различни ситуации и понякога откриваме смисъл там, където преди не сме го виждали.
Може би точно това прави и изкуството, и живота толкова интересни. Нито едното, нито другото е просто нещо, което наблюдаваме отстрани. Ние участваме, откликваме, тълкуваме и понякога самите ние се променяме в този процес.
До следващия път,
Ирина

Коментари